Риболов на Червеноперка
Методи на ловене
Основният начин е на плувка с бавно потъваща стръв. Ако дълбочината в избрания участък не е над 3 метра, не е нужно да слагаме подвижна плувка. Тя ще ни потрябва с утежнение само когато ни се налага далечно и по-прецизно замятане – например до стена от шавар в широк залив или навътре към чисто петно сред вълни от водорасли. На тежко тази риба се лови много по-рядко и почти винаги покрай нещо друго.
Червеноперка
Кълване и засичане
Кълването на червеноперката, особено ако е над 20 см дължина, е много по-сигурно от това на бабушката. Обикновено първо има едно-две леки трепвания и след това плувката тръгва надолу с възможно леко отклонение встрани. Засича се при воденето. В дни, когато капризната риба се е качила на плитко под повърхността, я изкушаваме с бавно потъваща стръв без утежнение на повода. В такива случаи се прибягва и до леко обиране на линията с бавно движение с пръта. Ако рибата се съблазни, обикновено потапя без всякаква подготовка. Засичаме веднага.
Засичане
Движението ни трябва да е внимателно и късо, защото устните на червеноперката са нежни. На всичкото отгоре тя се бори много по-силно и не се предава така бързо като бабушката.
Вадене
С много по-голямо внимание поради близостта на водораслите и фините ни такъми. Всяко отпускане на линията след засичането може да ни струва не само изгубена риба, но и скъсан такъм. Ако все пак имаме избор и достатъчно чиста вода – първо изморяваме рибата, качваме я на повърхността и чак след това я прекарваме над водораслите. При финала на изваждането също е нужно повишено внимание, тъй като червеноперката силно вибрира на влакното. Ето защо тихо я извличаме до самия бряг или вадим своевременно кепа.
Стръв и захранка
Риболовът на червеноперка е изначално по-труден, защото рибата наистина винаги се държи в близост до водорасли и шавари. По-едрите червеноперки с “богат жизнен опит” почти не напускат сигурните си растителни укрития. Поради това захранването за тази, много по-предпазлива от бабушката риба се прави след по-дълго и внимателно оглеждане на подходящите места. Често през летните дни червеноперката се издава, като се вдига на самата повърхност. Понякога там тя характерно и шумно се премята. Точно тази игра, особено ако е във водно огледало насред водораслите, е сигурен признак, че имаме работа с този вид. Захранката за нея трябва да е по-лека, за да се задържи по-дълго в горния и средния слой. За да не стигне до дъното, тя трябва вече да се е разнесла и разтворила по-нагоре. Затова хлябът за нея се накисва, отцежда и стрива през сито, но не се мачка. Възможно е в него да се добавят и накиснати бисквити, трици или галета. Ако избраното място е по-близо, например дупка сред водораслите, може да се подаде и захранка във вид на рядка каша. Подхранката също трябва да не е от големи топчета. Червеноперката е плашлива риба и не бива да я бомбардираме с пльоскащи буци за примамка.
Истинската червеноперка също е член на семейство шаранови. Тя е сред най-красивите риби в нашите водоеми, но и се среща значително по-рядко от бабушката, с която често се обърква от въдичарите. Размерите є са дължина до около 30–40 см и тегло до 1 килограм. Рядко тя може и да надхвърли това тегло, за да достигне до 1,5 кг. От бабушката се различава по жълтеникавия цвят на очите, които при другата риба са оранжево-червени. Устата на червеноперката сочи нагоре, което подсказва и хранене на повърхността. Гръбната є перка е поставена доста зад началото на коремните плавници, които при бабушката са на една вертикална ос с гръбната перка. Съществена разлика е и това, че червеноперката има много по-малко слуз по люспите, отколкото при бабушката. Гърбът на тази истинска водна красавица е кяфяво-зелен, а отстрани е покрита с люспи, които бият на бронз и златисто. Само при малките рибки те са все още сребристи. Червеноперката е доста гърбава риба. Тя е силно странично сплесната и като форма на тялото повече прилича на платика, отколкото на бабушка. Най-голямата атракция при нея обаче са плавниците – червени и дори виненочервени, донякъде с изключение на гръбната перка, която може да жълтее или да бъде оранжева. Рибата расте по-бързо от бабушката и предпочита стоящи и бавно течащи води. У нас се среща значително по-рядко от съперницата, с която често я бъркат. Червеноперката заема съвсем друга екологична ниша, тя винаги търси укритие в близостта на водната растителност и обитава средните и повърхностните водни пластове. Най-добре червеноперката се развива в слабоалкални води. Храни се отначало със зоопланктон, а сетне с растения, личинки, охлюви и насекоми.
Основният начин е на плувка с бавно потъваща стръв. Ако дълбочината в избрания участък не е над 3 метра, не е нужно да слагаме подвижна плувка. Тя ще ни потрябва с утежнение само когато ни се налага далечно и по-прецизно замятане – например до стена от шавар в широк залив или навътре към чисто петно сред вълни от водорасли. На тежко тази риба се лови много по-рядко и почти винаги покрай нещо друго.
Червеноперка
Кълване и засичане
Кълването на червеноперката, особено ако е над 20 см дължина, е много по-сигурно от това на бабушката. Обикновено първо има едно-две леки трепвания и след това плувката тръгва надолу с възможно леко отклонение встрани. Засича се при воденето. В дни, когато капризната риба се е качила на плитко под повърхността, я изкушаваме с бавно потъваща стръв без утежнение на повода. В такива случаи се прибягва и до леко обиране на линията с бавно движение с пръта. Ако рибата се съблазни, обикновено потапя без всякаква подготовка. Засичаме веднага.
Засичане
Движението ни трябва да е внимателно и късо, защото устните на червеноперката са нежни. На всичкото отгоре тя се бори много по-силно и не се предава така бързо като бабушката.
Вадене
С много по-голямо внимание поради близостта на водораслите и фините ни такъми. Всяко отпускане на линията след засичането може да ни струва не само изгубена риба, но и скъсан такъм. Ако все пак имаме избор и достатъчно чиста вода – първо изморяваме рибата, качваме я на повърхността и чак след това я прекарваме над водораслите. При финала на изваждането също е нужно повишено внимание, тъй като червеноперката силно вибрира на влакното. Ето защо тихо я извличаме до самия бряг или вадим своевременно кепа.
Стръв и захранка
Риболовът на червеноперка е изначално по-труден, защото рибата наистина винаги се държи в близост до водорасли и шавари. По-едрите червеноперки с “богат жизнен опит” почти не напускат сигурните си растителни укрития. Поради това захранването за тази, много по-предпазлива от бабушката риба се прави след по-дълго и внимателно оглеждане на подходящите места. Често през летните дни червеноперката се издава, като се вдига на самата повърхност. Понякога там тя характерно и шумно се премята. Точно тази игра, особено ако е във водно огледало насред водораслите, е сигурен признак, че имаме работа с този вид. Захранката за нея трябва да е по-лека, за да се задържи по-дълго в горния и средния слой. За да не стигне до дъното, тя трябва вече да се е разнесла и разтворила по-нагоре. Затова хлябът за нея се накисва, отцежда и стрива през сито, но не се мачка. Възможно е в него да се добавят и накиснати бисквити, трици или галета. Ако избраното място е по-близо, например дупка сред водораслите, може да се подаде и захранка във вид на рядка каша. Подхранката също трябва да не е от големи топчета. Червеноперката е плашлива риба и не бива да я бомбардираме с пльоскащи буци за примамка.
Истинската червеноперка също е член на семейство шаранови. Тя е сред най-красивите риби в нашите водоеми, но и се среща значително по-рядко от бабушката, с която често се обърква от въдичарите. Размерите є са дължина до около 30–40 см и тегло до 1 килограм. Рядко тя може и да надхвърли това тегло, за да достигне до 1,5 кг. От бабушката се различава по жълтеникавия цвят на очите, които при другата риба са оранжево-червени. Устата на червеноперката сочи нагоре, което подсказва и хранене на повърхността. Гръбната є перка е поставена доста зад началото на коремните плавници, които при бабушката са на една вертикална ос с гръбната перка. Съществена разлика е и това, че червеноперката има много по-малко слуз по люспите, отколкото при бабушката. Гърбът на тази истинска водна красавица е кяфяво-зелен, а отстрани е покрита с люспи, които бият на бронз и златисто. Само при малките рибки те са все още сребристи. Червеноперката е доста гърбава риба. Тя е силно странично сплесната и като форма на тялото повече прилича на платика, отколкото на бабушка. Най-голямата атракция при нея обаче са плавниците – червени и дори виненочервени, донякъде с изключение на гръбната перка, която може да жълтее или да бъде оранжева. Рибата расте по-бързо от бабушката и предпочита стоящи и бавно течащи води. У нас се среща значително по-рядко от съперницата, с която често я бъркат. Червеноперката заема съвсем друга екологична ниша, тя винаги търси укритие в близостта на водната растителност и обитава средните и повърхностните водни пластове. Най-добре червеноперката се развива в слабоалкални води. Храни се отначало със зоопланктон, а сетне с растения, личинки, охлюви и насекоми.