Риболов на Бибан
Местобитание
Обикновено бибаните се държат на големи пасажи и често са от риби с
най-различна големина. Бибаните избягват слънчевата светлина и топлата вода,
заради което през лятото рядко се среща на дълбочина под 2 м. Предпочитаните от
тях места са средно-дълбоките заливи, имащи стъпаловиден или стърмен ронлив
бряг, който, размивайки се от вълните и прибоя, прави мътилка във водата и
освобождава червеи и личинки в нея. Тъй като е типично дънна риба, обитава места
със сравнително голяма дълбочина, но в близост до брега; отдава предпочитание на
вливащи се в реката или водоема малки реки и потоци. Върти се около пристанища,
подводни неравности, стръмни брегове с подмоли и предпочита пясъчно-глинесто
дъно. Избягва прекалено силното течение. Държи се на пасажи, които могат да
бъдат съставени от огромно количество риби, особено през студените месеци. Като
типично дънни риби, а и за да се справят с течението в реките, бибаните
използват всякакви укрития, неравности, възвишения и камъни, около които се
нареждат тясно една до друга и се притискат плътно към дъното.
Хранене
На практика бибанът се храни през цялата година, освен когато се размножава и
през отделни периоди през зимата, когато кислородът във водата почти изчезва и
рибите не се хранят. Бибанът се храни основно през тъмната част на денонощието –
през нощта или в сумрак. Дребните ракообразни, насекоми и техните личинки
съставляват главната му храна; през пролетта бибанът изяжда масово хайвера и
новоизлюпените рибки на другите видове и в малките водоеми се явява сериозна
заплаха за техните популации.
Риболов
Към края на лятото и началото на есента, когато захладнее, бибаните все
повече започват да се групират на големи пасажи и да се преместват на по-удобни
за тях, хранителни места. В този период започва техният основен риболов, тъй
като в летните горещини бибанът се проявява много апатично и не се движи много.
Когато водоемът се заледи, повечето бибани заемат дълбоките, зимовални участъци,
но въпреки това по плитките места и покрай бреговете гъмжи от дребните
представители на този вид. Чак когато дойде същинската зима, всички риби се
изтеглят навътре; при силни студове и липса на кислород бибанът спира да се
храни, като се активизира чак при първите пролетни затопляния.
Зимният
риболов на бибан става най-атрактивен и резултатен, когато водоемите се покрият
с достатъчно дебел лед, и завършва с разтопяването му. Няма друг такъв сезон,
през който да могат да се постигнат рекордни улови от тази рибка: в отделни дни
могат да се хванат стотици бройки!
Най-ефективно бибанът се лови с мормишка
и на плувка. Търси се около дъното, като е добре да се има някаква представа за
топографията на дъното – бибаните обичат всякакви гънки, неравности и укрития.
Въпреки голямата уста, заради скромните му размери се използват малки куки или
мормишки. Обикновено риболовът на тази риба не е претенциозен и се използват
такъми, с които се ловят и другите риби, ловени основно през зимата – костура и
бабушката. “Играта” на мормишката може да бъде с по-ниска интензивност, като
много често бибанът кълве и на напълно неподвижна примамка. За стръв се
използват хирономуси, парченца торни червеи, бели червеи. Ако се лови на плувка,
трябва да се има предвид характера на рибата - тя много често налапва стръвта и
остава на едно място без да се движи и се създава илюзията, че не кълве. При
вадене обаче се открива висяща накрая рибка, нагълтала дълбоко стръвта.
У нас
бибан може да се лови в р. Дунав, а също и в някои водоеми – “Веринско”,
“Студена” и др.
Обикновено бибаните се държат на големи пасажи и често са от риби с
най-различна големина. Бибаните избягват слънчевата светлина и топлата вода,
заради което през лятото рядко се среща на дълбочина под 2 м. Предпочитаните от
тях места са средно-дълбоките заливи, имащи стъпаловиден или стърмен ронлив
бряг, който, размивайки се от вълните и прибоя, прави мътилка във водата и
освобождава червеи и личинки в нея. Тъй като е типично дънна риба, обитава места
със сравнително голяма дълбочина, но в близост до брега; отдава предпочитание на
вливащи се в реката или водоема малки реки и потоци. Върти се около пристанища,
подводни неравности, стръмни брегове с подмоли и предпочита пясъчно-глинесто
дъно. Избягва прекалено силното течение. Държи се на пасажи, които могат да
бъдат съставени от огромно количество риби, особено през студените месеци. Като
типично дънни риби, а и за да се справят с течението в реките, бибаните
използват всякакви укрития, неравности, възвишения и камъни, около които се
нареждат тясно една до друга и се притискат плътно към дъното.
Хранене
На практика бибанът се храни през цялата година, освен когато се размножава и
през отделни периоди през зимата, когато кислородът във водата почти изчезва и
рибите не се хранят. Бибанът се храни основно през тъмната част на денонощието –
през нощта или в сумрак. Дребните ракообразни, насекоми и техните личинки
съставляват главната му храна; през пролетта бибанът изяжда масово хайвера и
новоизлюпените рибки на другите видове и в малките водоеми се явява сериозна
заплаха за техните популации.
Риболов
Към края на лятото и началото на есента, когато захладнее, бибаните все
повече започват да се групират на големи пасажи и да се преместват на по-удобни
за тях, хранителни места. В този период започва техният основен риболов, тъй
като в летните горещини бибанът се проявява много апатично и не се движи много.
Когато водоемът се заледи, повечето бибани заемат дълбоките, зимовални участъци,
но въпреки това по плитките места и покрай бреговете гъмжи от дребните
представители на този вид. Чак когато дойде същинската зима, всички риби се
изтеглят навътре; при силни студове и липса на кислород бибанът спира да се
храни, като се активизира чак при първите пролетни затопляния.
Зимният
риболов на бибан става най-атрактивен и резултатен, когато водоемите се покрият
с достатъчно дебел лед, и завършва с разтопяването му. Няма друг такъв сезон,
през който да могат да се постигнат рекордни улови от тази рибка: в отделни дни
могат да се хванат стотици бройки!
Най-ефективно бибанът се лови с мормишка
и на плувка. Търси се около дъното, като е добре да се има някаква представа за
топографията на дъното – бибаните обичат всякакви гънки, неравности и укрития.
Въпреки голямата уста, заради скромните му размери се използват малки куки или
мормишки. Обикновено риболовът на тази риба не е претенциозен и се използват
такъми, с които се ловят и другите риби, ловени основно през зимата – костура и
бабушката. “Играта” на мормишката може да бъде с по-ниска интензивност, като
много често бибанът кълве и на напълно неподвижна примамка. За стръв се
използват хирономуси, парченца торни червеи, бели червеи. Ако се лови на плувка,
трябва да се има предвид характера на рибата - тя много често налапва стръвта и
остава на едно място без да се движи и се създава илюзията, че не кълве. При
вадене обаче се открива висяща накрая рибка, нагълтала дълбоко стръвта.
У нас
бибан може да се лови в р. Дунав, а също и в някои водоеми – “Веринско”,
“Студена” и др.