Риболов на Лин
Описание
Той е като пришелец от наистина друг свят – света на мълчанието.
Линът е може би най-привързаната към тишината и спокойствието наша риба. Иначе и
той принадлежи към голямото рибешко семейство на шарановите. От всичките ни
сладководни риби линът може би е най-слабо познатият вид за повечето хора.
Причината е в това, че той никога не се е продавал в магазин или сервирал в
ресторант. Това пък от своя страна е свързано с местообитанието му и почти
пълната невъзможност да се лови в големи количества по промишлен начин. Така че
линът е известен предимно на въдичарите. Колцина от тях обаче са имали среща с
едър лин – това си остава загадка. Тялото на тази наистина златна риба е някак
скъсено. То е леко изгърбено и странично сплескано, покрито със ситни, здраво
хванати към кожата люспи. Другата забележителност на лина е, че той е покрит с
дебел прозрачен слой слуз. Някои учени смятат, че това му помага при
провирането през стъблата на водните растения. Той прави рибата като гланцирана
и необикновено хлъзгава, ако се хване в ръце. Когато линът бъде изваден от
водата на въздух, този предварително “желиращ” го слой започва да потъмнява на
големи петна, които сетне се олющват, откривайки златните люспи. В
традиционните представи на западноевропейците на лина се приписват почти
човешки качества. Дори и днес, в иначе сериозни справочници по риболов,
продължава да се твърди, че линът е рибешкият лекар. Всички наранени и нахапани
от хищници риби отивали при д-р Лин, за да се отъркат в неговата целебна слуз.
Така раните им веднага зараствали. Това било и причината щуката да дели една е
съща ниша във водоемите с него, без да му налита. От цялата тази романтика
обаче, изглежда, е истина само последното изречение, и то с допълнението, че
слузестият хлъзгав рибок не е по вкуса нито на костура, нито на бялата риба,
дори и да им се поднесе, както се казва, на тепсия. Сред другите забележителни
черти на тази наша риба е и фактът, че при нея имаме най-ясно различаване на
мъжките и женските индивиди. Мъжките линове имат по-дълги и някак по-стройни
чифтни коремни перки. Цветът на лина е зеленикаво-златен. Гърбът е по-тъмен, а
страните преливат като скъпо, ситно изковано бижу. Коремът е по-светъл, но пак
е с метален вид. Перките са хармонично окръглени, жълтеникаво-кафеникави на
цвят. Очите са изненадващо малки и червени. Устата е месеста, с по едно малко
мустаче в ъглите. Линът е много бавно растяща риба. На дължина той може да
достигне 50–60 см, а на тегло дори над 5–6 кг. Характерно за него е и дебелото
опашно стъбло, което придава известна тромавост на неговия силует. Линът е и
истински рибешки мързеливец. Напълно възможно е той да живее с години на едно и
също място във водоема. Движенията са му вяли и бавни, което обаче не му пречи
да се преобразява в истински борец след засичането. Линът обитава тихи и
обрасли с висша водна растителност води – блата, язовири, гьолове от речни
разливи и дори заливи без течение в самите реки. Храни се предимно по дъното,
ровейки в тинята за личинки и червеи. Топлолюбива риба, която предпочита
плитките части на водоема, които сутрин първи се нагряват, а вечер последни
изстиват, но задължително в близост до покрити с растителност пространства –
камъш, ръждавец, тръстики, които є дават храна, сигурност и спокойствие.
Той е като пришелец от наистина друг свят – света на мълчанието.
Линът е може би най-привързаната към тишината и спокойствието наша риба. Иначе и
той принадлежи към голямото рибешко семейство на шарановите. От всичките ни
сладководни риби линът може би е най-слабо познатият вид за повечето хора.
Причината е в това, че той никога не се е продавал в магазин или сервирал в
ресторант. Това пък от своя страна е свързано с местообитанието му и почти
пълната невъзможност да се лови в големи количества по промишлен начин. Така че
линът е известен предимно на въдичарите. Колцина от тях обаче са имали среща с
едър лин – това си остава загадка. Тялото на тази наистина златна риба е някак
скъсено. То е леко изгърбено и странично сплескано, покрито със ситни, здраво
хванати към кожата люспи. Другата забележителност на лина е, че той е покрит с
дебел прозрачен слой слуз. Някои учени смятат, че това му помага при
провирането през стъблата на водните растения. Той прави рибата като гланцирана
и необикновено хлъзгава, ако се хване в ръце. Когато линът бъде изваден от
водата на въздух, този предварително “желиращ” го слой започва да потъмнява на
големи петна, които сетне се олющват, откривайки златните люспи. В
традиционните представи на западноевропейците на лина се приписват почти
човешки качества. Дори и днес, в иначе сериозни справочници по риболов,
продължава да се твърди, че линът е рибешкият лекар. Всички наранени и нахапани
от хищници риби отивали при д-р Лин, за да се отъркат в неговата целебна слуз.
Така раните им веднага зараствали. Това било и причината щуката да дели една е
съща ниша във водоемите с него, без да му налита. От цялата тази романтика
обаче, изглежда, е истина само последното изречение, и то с допълнението, че
слузестият хлъзгав рибок не е по вкуса нито на костура, нито на бялата риба,
дори и да им се поднесе, както се казва, на тепсия. Сред другите забележителни
черти на тази наша риба е и фактът, че при нея имаме най-ясно различаване на
мъжките и женските индивиди. Мъжките линове имат по-дълги и някак по-стройни
чифтни коремни перки. Цветът на лина е зеленикаво-златен. Гърбът е по-тъмен, а
страните преливат като скъпо, ситно изковано бижу. Коремът е по-светъл, но пак
е с метален вид. Перките са хармонично окръглени, жълтеникаво-кафеникави на
цвят. Очите са изненадващо малки и червени. Устата е месеста, с по едно малко
мустаче в ъглите. Линът е много бавно растяща риба. На дължина той може да
достигне 50–60 см, а на тегло дори над 5–6 кг. Характерно за него е и дебелото
опашно стъбло, което придава известна тромавост на неговия силует. Линът е и
истински рибешки мързеливец. Напълно възможно е той да живее с години на едно и
също място във водоема. Движенията са му вяли и бавни, което обаче не му пречи
да се преобразява в истински борец след засичането. Линът обитава тихи и
обрасли с висша водна растителност води – блата, язовири, гьолове от речни
разливи и дори заливи без течение в самите реки. Храни се предимно по дъното,
ровейки в тинята за личинки и червеи. Топлолюбива риба, която предпочита
плитките части на водоема, които сутрин първи се нагряват, а вечер последни
изстиват, но задължително в близост до покрити с растителност пространства –
камъш, ръждавец, тръстики, които є дават храна, сигурност и спокойствие.
Стръв и захранка
Гоненето на лин понякога се превръща в обсебваща страст.
Причината е в своенравния и предпазлив противник, който може до крайност да
амбицира въдичаря. В такива случаи дори имаме първите признаци на “линска
болест”. Колегата започва да говори само за едър лин, оборудва се с гребло или
котва за чистене на водораслите, започва да проучва рецепти за ароматизирани
качамаци и прочие. За щастие болестта се лекува лесно – с пет-шест успешни
излета на типично линско място, при което е нацелена добрата за деня стръв.
Класиката в случая предполага по-едри от средните торни червеи. Така големината
им ще гарантира, че дребните плевелни рибета няма да смущават атаката на лина. И
земните червеи вършат работа, но нямат миризмата на пресните торни, която
очевидно дразни чувствителното обоняние на лина. Грозд едри бели червеи също е
добро решение, особено ако в подхранката сме хвърлили кастери, а и червеите са
ни от боядисаните в червено. Тестените примамки с ароматизиратори също са
класика, но резултатността им е по-изразена в сравнително чисти петна за
риболов. Вареното жито и ситната, леко смачкана млечна царевица понякога оправят
положението, но както често се случва, големи парчета са вадени и на
най-обикновен мачкан хляб.
Такъми
Оборудването за линския риболов не предполага някаква особена
изработка. Това по същество си остава един типичен плувкаджийски сеанс в тихи
води. Все пак имаме работа със силен и борбен противник, който живее сред
водорасли, шавари и закачки, както се казва – на една ръка разстояние. Прътът ни
най-добре да е телескоп от 3–5 метра, а и нагоре. Дължината в случая е
предимство, защото позволява да се поднесе стръвта и в по-далечните дупки или
направо до задния край на полето от водорасли, след което започва чистата водна
площ. Теглото на пръта в случая не бива да ни плаши, тъй като линският риболов
предполага чакане с големи паузи, през които въдицата се оставя на стойка или
върху шавара. На пръв поглед макарата не е толкова наложителна при риболова на
дупка, но често тя ни е нужна за правилното изваждане и водене на закачената риба.
Причината е в своенравния и предпазлив противник, който може до крайност да
амбицира въдичаря. В такива случаи дори имаме първите признаци на “линска
болест”. Колегата започва да говори само за едър лин, оборудва се с гребло или
котва за чистене на водораслите, започва да проучва рецепти за ароматизирани
качамаци и прочие. За щастие болестта се лекува лесно – с пет-шест успешни
излета на типично линско място, при което е нацелена добрата за деня стръв.
Класиката в случая предполага по-едри от средните торни червеи. Така големината
им ще гарантира, че дребните плевелни рибета няма да смущават атаката на лина. И
земните червеи вършат работа, но нямат миризмата на пресните торни, която
очевидно дразни чувствителното обоняние на лина. Грозд едри бели червеи също е
добро решение, особено ако в подхранката сме хвърлили кастери, а и червеите са
ни от боядисаните в червено. Тестените примамки с ароматизиратори също са
класика, но резултатността им е по-изразена в сравнително чисти петна за
риболов. Вареното жито и ситната, леко смачкана млечна царевица понякога оправят
положението, но както често се случва, големи парчета са вадени и на
най-обикновен мачкан хляб.
Такъми
Оборудването за линския риболов не предполага някаква особена
изработка. Това по същество си остава един типичен плувкаджийски сеанс в тихи
води. Все пак имаме работа със силен и борбен противник, който живее сред
водорасли, шавари и закачки, както се казва – на една ръка разстояние. Прътът ни
най-добре да е телескоп от 3–5 метра, а и нагоре. Дължината в случая е
предимство, защото позволява да се поднесе стръвта и в по-далечните дупки или
направо до задния край на полето от водорасли, след което започва чистата водна
площ. Теглото на пръта в случая не бива да ни плаши, тъй като линският риболов
предполага чакане с големи паузи, през които въдицата се оставя на стойка или
върху шавара. На пръв поглед макарата не е толкова наложителна при риболова на
дупка, но често тя ни е нужна за правилното изваждане и водене на закачената риба.